Фантомите се появяват, а напоследък имам чувството, че се
появяват по-осезаемо от човеците.Техните мисли са нашите, техните животи-
пропити с онзи тайнствено тежък и мускусен аромат. Техните недостатъци са
загадъчни особености...докато не ги опознаеш. После фантомът става профан- нито
мислите, нито аромата, нито спомена за онази нoщ са толкова вълнуващи.
Той,
фантомът, вече не е магическия остров- мечта, с която заспиваш, а досадата, с
която гледаш звънящия си телефон. Пореден, по-реден. Номер 3,5,13 или 50 . Аз
ли всичко все трябва да нища и категоризирам или изведнъж, потънала в нечие присъствие вече аурата на фантома
придобива един конкретен, малко зацапан, категорично досаден цвят. Забрави-
това не са хора. Техните качества се изчерпват с тяханатa тайнственост. Лекото,
но много осезаемо удоволствие от виснали във въздуха въпрос, на който никога
няма да получиш отговор. Това а! Това е, което той ми остави. Виснали във
въздуха въпроси, които подобно на конфети могат да претърпят своя триумф за
секунда- две и това, което после ще ти остане е да ги сметеш от пода. Тях и в
моя случай-счупените чаши, пепелници и лепкавите петна от позасъхнало вино. И
виното и тези въпроси и мускусния аромат още усещам по устните си. Тяло, което
е напълно прозрачно. Тяло без материя, без аромат, без дух. Само едни устни,
които носят кратък и объркващ спомен- една целувка хайку.
Едно
дълго хайку в търсене на щастието...
Няма коментари:
Публикуване на коментар