Задушавам се и трябва да съм
честна-случва се все по-често и все по-често да не мога да разчитам на шибаните
си бели дробове. Ужасно е, но съм убедена, че модерната медицина няма официално
становище по въпроса защо, когато стомахът ми се свие от притеснение и сърцето
ми започне само да се разкъсва, това винаги ме удря в белия дроб? Проклета да
съм, ако знам. А може би съм-именно, проклета-от проклетията си ли се
задушавам? От това,че имам ужасно чувство, че една сфера от живота ми не може
да прониква в друга. Не може и не трябва-но е способна да го направи. Ето-седя
на дивана в глупавия хол и се питам именно това-как по дяволите и защо някой е
позволил на тъпия Сашо да ходи на
открити дебати по социология в Червената къща или пък да се занимава с хуманитарна
дейност- кой изрод- а аз подозирам е същият този изверг-е позволил и на тъпото
настоящо гадже на бившето ми гадже да ходи на благотворително събиране в
подкрепата на кучетата от приют "Богров". Опитвам се да дишам дълбоко-хич не ми
помага и даже ония ми ти стари притчи за Соломоновското решение не ми помагат
да обуздая яростта си. В нея ли се давя-в шибаната си ярост ли се давя-защото
ако е така, усещането, че не ми достига въздух е странно...може би-тая ярост е
някаква липса-вакуум-въздух лайк дет’с ивън посибъл.
Не знам
дали ми се повръща или плаче или тича или просто искам да се оставя на лекото
усещане и да спра да дишам тоя идиотски въздух, който само удължава агонията на
безкрайно психично-болната ми душа. Намирам се тук-а тук е средата на нищото- нито
знам от къде идвам, нито на къде отивам, най-малко знам защо-нося се. Нося се като
един найлонов плик, в който е била увита буца сирене от бакалията.Тъжен, празен и
с малко саламура. Ей така се чувствам по дяволите. Всичките ви мразя и всичките
ви обичам и всъщност за никой от вас не ми пука. И за себе си не ми пука-само да
се нося-да се сменят гледките и да не мисля за друго. Искам мозъкът ми да бъде постоянно
зает в регистрирането на промените и да не мисли за тяхната същност-искам.....да
спре,да спре да бие. Да затворя очи и знам ли, да плача с ридаещият глас на
малкото същество, което бе излъгано и изтормозено и принудено да се държи не
като себе си в този свят.Онова-дето уж някога съм била, ако някога бих могла да
бъда нещо друго освен ужасният саламурен остатък, който по същество(не се
хващай за думата) съм. По дяволите всички думи и по дяволите всички дрехи и по
дяволите всяка техника.По дяволите всичко,което може да бъде изречено, облечено
в нечии абстрактни идеи- да върви по Д-Я-В-О-Л-И-Т-Е!!!Колко бих искала да спра
да срещам дяволи. Вървиш си по улицата, нали знаеш, която и да е улица и
осъзнаваш или поне в теб започва да назрява идеята, че нещо не е в ред и тя-тя
се закотвя-тя си пробива път-идеята, че нещо не е наред. В началото е трептение и
чувство на тревога- но после- после става жив дявол. Тези, тези тревожни мои
дяволи ме преследват- разкъсват- похапват и оставят да събирам сили за следващият
път.
Искам
тук да направя едно съобщение-една, кратка обява, ако трябва да сме точни. Нуждая
се от онзи наркотик, който ти отнема мозъка и ти отнема тялото и мислите и
всичко, в което може да се корени Лукавия. Трябва ми оная-ужасна и гротескна
наивност на първата любов. Искам я отчаяно-една ампула-само една. Ще срежа
въздуха между истински влюбените младежи от 10 „Д” и той ще приеме формата на
сълзи. Ще покапе и аз ще се втурна да смуча от тая локва, а двамата „влюбени” ще
изберат как да умре любовта им-дали от старост
и разговори за сметки или от егото и суетата на младостта. Даааа, ще пия,
а те ще се гледат и ще загубват представа какво правят-хванали се ръка за
ръка. Колко ли ще тече от този въздух-о, искам много от този въздух. Няма
вкус, няма цвят, аромат..Има само действието на мехлем-забрава. Ще се отърва от
всички ви после или не, ще ви срещам-да, ще ви срещам с вашата половинка-онази
глупост-индийците са я измислили, убедена съм. Ще ви срещам и ще ви разделям и ще
пия сока на неосъщественото ви щастие и забрава- а вие ще тръгвате- всеки по пътя
си към осъзнатостта. Ще проумявате логиката, истинността, краха на този свят и ще
ставате професори по теоритична физикa, генно инженерство и всякакви
такива-странни и обидни науки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар