Когато си тих, най-тих,  когато не казването на нещо е по-силно от казването на каквото и да било- ето тогава, моля се, някак от кожата ми, звукът, крясъкът,  който издавам да намери път. Знам, че ако не намери, просто ще се сподави и ще се утаи,  може би по стомаха ми и ще добие собствено име-някакъв синдром- гастрит или язва. А всъщност няма да знаят, че това са хиляди сподавени викове за помощ- какво да правя? Кой мога да попитам и на чии отговор ще повярвам? Той си стои там,  на една ръка от мен, а всъщност в толкова различен свят,  че ако го докосна дори няма да ме усети. Бариерата между тези светове няма да падне от моето докосване,  нито от неговото-а ще продължим,  да се гледаме през стъклото помежду ни. Сякаш се познаваме, без да сме се запознавали. Искам да крещя- ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ ДА КРЕЩЯ, ДА КРЕЩЯ. Искам да можеше да ми помогне ...да крещя . Но дори да го направя, той няма да чуе нищо, зад стъклото.  Чак сега, когато усетих нуждата да бъде чут моят крясък, осъзнах, че той не е чувал и нежните ми думи- не е почувствал тяхната истинност, само е гледал жестомимики зад стъкло. Хубаво аматьорско камерно изпълнение на един палячо- аз :)