Трудности ...

        Трудно е да започнеш, нали знaeш, каквото и да е.Но е неизбежно, нали знаеш, каквото и да е. Понякога приемам това за отказ да градя живота, друг път е само по-висш начин да съм част от природата и нейните безкрайни механизми,организми и приумици.

         Какво е вярно, ако нищо не е грешно и никой не може да съди и как е грешно, ако има само една истина.Нима всичко останало не е нейно проявление? Ще ми се да можех да повярвам в Отговора. Всъщност, ще ми се да можех  да синтезирам въпроса, но това, нали знаеш, е непосилна задача. Ако можеш да синтезираш въпроса, най-вероятно е да можеш да отговориш на него.По дяволите всичко, обаче,единственият логичен отговор, до който аз съм стигала в живота си е „Любов”. Именно защото е толкова ирационална, че може да обясни всичко или да стане повод за него. Мразя любовта, защото, убедена съм в това, както Геймън казва, любовта боли дори физически.Не че физическата болка би могла да бъде наказание, но така се възприема от хората, нали знаеш? Впрочем,отвратително е, че ти вече го знаеш. Дори не мога да обсъдя идея с теб, защото вече си мислил по нея.Само мога да я използвам, изопача и опетня и то само за да ни бъде интересно. Да се заиграем с нещо и болните си мозъци.

         Събуждайки се сутрин не вярвам в невъзможни неща, а даже напротив- градя и снова из все познатото. Защото дори непознатото класифицирам в познати категории. Нали знаеш, за да задържа разсъдъка си.