Понякога се отчайвам от бедността- битовата и душевната. Тогава или плача или чета-често
и двете. Чета за да забравя, плача за да се пречистя. И ми се иска да бях
наивна и да можех да се моля. Но вече не мога. Вече само мога да плача и да чета. Всички си говорят за ужасни
неща и за проблеми- за всичко онова, което те кара да се чувстваш мизерен,
самотен, неоправдан и тъжен. Страх ме е го мразя. Мразя я. Мразя се- и ако
можех, щях да се моля омразата да е
пречистваща. Писна ми от компоти,
от хляб и от аспирин. Писна ми от гнусните пликове със замразени печени чушки,
оцапани от някакви лепкави сокове и от гледката на майка ми по пижама, която
пие шибания компот (отровно сладък) директно от буркана като някакъв звяр.
Защото хората озверяват от беднотия. Защото от зверове какво друго остава,
освен да отгледат други зверове ... И се оказваме в един зоопарк, който е
изолиран на едни 111 хил.кв.км от света. Пълен с уродливи хора, на който ако
направят дисекция ще намерят още по-уродливи вътрешности и ако режат достатъчно
надълбоко ще открият и една уродлива душа, която е измършавяла. Един скелет,
мръсен и гнусен, приличащ на Голем, който се гледа изцъклено и държи един кален
комат хляб и е готов да те убие- само заради мисълта, че би могъл да му го
отнемеш. Това е душата на българина. Толкова години бедност, толкова години
нищета и после самата възможност да си купиш от оригиналното сирене ти лъха на
лукс. А представи си да си купиш и месо и какво ли не- лукс до мозъка на
костите. Така живеят западняците- купуват си бонибон и шоколади и от хубавите
сирена. Имат почивка в работа, не работят през уикенда и могат да си позволяват
да го правят- да не бачкат през уикенда нещо странично. Не си продават
покъщнината по интернет, за да вържат бюджета. Купуват си нови обувки, не
когато старите се скъсат. Купуват си ги, защото
ходят на други места освен от работа до вкъщи и имат нужда от друг тип
обувки. Имат повече от един чифт- дори мъжете! И О!Колко хубаво миришат на
оригинален парфюм- от скъпите. Избръснати са хубаво и не им се появяват пъпчици
от задирането на старите и преизползвани ножчета. И как няма да са „ХУБАВИ”
като имат елементарни удобства, които ние тук, аборигените на Европа, считаме
за луксозно разточителство. И как искаме да сме разточителни- с пари, с парфюм,
с вино. А можем да си купим една бира, тоалетна вода и да ни останат пари за
билетче...евентуално. И си го пазим, като всичко друго. Като скъпото филе- няма
да го ям, за да има, ако дойде някой. И накрая то мухлясва, щото на всички ни е
съвестно да лишим другия и малко го презираме, че на него сигурно не му е
гадно, че ще хапне. Аз ще си пръжна от чушките, ония замразените, с яйца и ще
се успокоявам, че се храня качествено, защото е разделно. А ще знам, че нямам
пукната стотинка да си купя качествена, прясна храна- на себе си и семейството
си. Ще си мечтая и аз някой ден, като
западняците да мога да ходя на почивка, да могат родителите ми да ходят на
почивка- да си оправят зъбите, да си позволят да си купят здрави обувки с които
да ходят в студа. Да си ги купят нови, неизползвани, здрави и качествени- а не
втора ръка и скъсани, само колкото да имат нещо обуто. Мразя всичко в тази
държава, но знам, че не е единствената, която да мразя. Мразя целия свят,
защото душата ми е пълна с омраза. Защото гледам как родителите ми изкуфяват,
за да задържат поне малко разсъдъка и желанието си за живот- защото ги ограбват
отиват на работа с 1 лв за градски транспорт( и те ограбват обратно, като не го
дават), като работят( като не им се плаща за това, което вършат, като ги осигуряват
на нищожни заплати, като не им дават платен отпуск, като ги карат да се трудят
извънредно), като пазаруват ( на високи цени за некачествени стоки), като
плащат сметки (за некачествни услуги, на които не може да се разчита), като
плащат свръх високи данъци върху никаквите си доходи. И после всичко влиза в конфликт с любовта- защото
въпреки всичко ние също можем да я изпитваме.
