сряда, 7 септември 2016 г.

Въпреки, че не си разменяхме подаръци за годишнини,
за година, откакто се раделихме,
той ми подари старите ми обувки.
Попили са от неговия аромат, неговия дом,
танците в мизерния таван,
щастието от неговата схлупеност,
от моето присъствие 
и моето отсъствие. 
И прах.
Но толкова, че само да напомни,
че не съм у дома 
и не съм танцувала
от година.